Читать бесплатно онлайн

Два брата

Автор Якоб и Вильгельм Гримм

12+

personВсе книги автора

Удобнее читать в приложении

Читать в Telegram Читать в MAX Читать в VK Читать в WEB

menu_bookЧитать здесь

AI-разбор доступен после входа

Суть книги, пересказ, главный конфликт, ключевые идеи, вывод, кому полезна, главные темы, персонажи и цитаты можно получить после входа в BookRa.

auto_awesomeПолучить AI-разбор

О книге

«В те времена, когда еще много водилось на белом свете диковинок, жили-были два брата, богатый и бедный. Старший, богатый, был золотых дел мастером, а бедный промышлял плотничьим ремеслом. У бедного было двое сыновей, близнецов, как две капли воды, похожих один на другого, так что даже родители не всегда их различали…»

Дата написания1856-12-31

Язык книгиru

Язык оригиналаde

Возрастное ограничение12+

Жанры

литература 19 века зарубежные детские книги сказки зарубежная классика

Темы

детская классиканемецкие сказки

Читать онлайн

Страница 2 из 4

— Не един рицар е искал да се бие с мен, но е платил с живота си. Ще се справя и с теб. — И от седемте челюсти на змея излезли огнени пламъци. Чудовището се хвърлило срещу ловеца, ала той замахнал с меча и отсякъл три от главите му. Тогава змеят се разгневил, вдигнал се във въздуха и от него започнали да изригват пламъци. После се хвърлил срещу ловеца, но той замахнал с меча и му отсякъл още три глави. Тогава чудовището рухнало безсилно на земята. Ловецът замахнал със сетни сили и му отсякъл опашката. Извикал верните си животни и те го разкъсали на парчета. След това той отключил принцесата и й казал, че е спасена. Тя се зарадвала и рекла:

— Сега ще се омъжа за теб, защото баща ми обеща да ме даде за жена на онзи, който успее да убие змея.

После тя свалила кораловата си огърлица и я разделила като награда между животните. А носната си кърпичка, на която било избродирано името й, дала на ловеца.

След всичко, което се било случило, ловецът бил много изморен и казал на царската дъщеря:

— Ние с теб ще легнем да поспим, а лъвът ще стои на стража да ни пази.

Така и сторили. Ала след време лъвът се изморил и също заспал дълбок сън.

В това време маршалът, който наблюдавал всичко отдалече и не видял змея да отлита с принцесата, се престрашил и решил да се изкачи до върха на планината. Навсякъде царяла пълна тишина. Маршалът видял, че всички спят, и понеже бил много зъл човек, извадил меча си, отсякъл главата на ловеца и взел принцесата със себе си. Като стигнали двореца, той й казал:

— Сега си в моите ръце. Ако не кажеш на царя, че аз съм убил змея, ще те погубя.

Щом влезли в двореца, маршалът отишъл при царя и казал:

— Аз убих змея и спасих принцесата и цялото царство, затова искам да взема принцесата за жена, както беше обещано.

— Истина ли е това, дъще? — попитал царят.

— Е, трябваше да бъде истина — отговорила принцесата, — но моето условие е сватбата да стане след една година и един ден.

Горката принцеса се надявала през това време да чуе нещо за своя мил ловец.

В същото време животните, които сладко спели на Змейовата планина, се пробудили и видели, че девойката я няма, а господарят им лежи обезглавен. Завайкали се те, но накрая заекът рекъл:

— Знам как да съживя нашия господар. Има една планина, на която расте чудотворен корен. Ако коренът се сложи в устата на болен или ранен човек, болестта се излекува, а раните заздравяват.

Заекът тръгнал към планината. Взел чудотворния корен и хукнал обратно. После лъвът допрял главата на ловеца до тялото му, заекът пъхнал корена в устата му и той оживял. Ала в бързината лъвът бил закрепил главата на ловеца с лицето назад. Ловецът разбрал, че нещо не е наред, но не знаел защо. Тогава лъвът му разказал какво се е случило, а после бързо поправил грешката си. Отделил главата на ловеца от тялото, наместил я както трябва и заекът отново пъхнал корена в устата му.

Ловецът обаче много се натъжил, защото му било мъчно за принцесата. Решил да тръгне по света заедно с верните си животни. Дълго се скитали те, докато един ден пристигнали отново в същия град. Този път обаче целият град бил в червено. Ловецът отишъл в кръчмата и попитал кръчмаря защо сега градът е в червено.

— Преди година — отговорил кръчмарят — трябваше да дадем принцесата на змея, но маршалът го уби и утре ще се жени за нея.

На другия ден, когато трябвало да стане сватбата, ловецът казал на кръчмаря:

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че от утре ще ям при теб хляб от царската трапеза.

— Не — отвърнал кръчмарят, — обзалагам се на сто жълтици, че това няма да стане.

Ловецът се съгласил с облога, оставил същото количество злато и подвикнал на заека:

— Хайде, миличък, донеси ми хляб от царската трапеза.

За заека това никак не било трудно. Той бързо стигнал до двореца, промъкнал се вътре и отишъл направо при принцесата. Като го видяла, тя веднага го познала по кораловата огърлица.

— Какво искаш, мило зайче? — попитала тя.

— Моят господар, който уби змея, е тук. Изпрати ме да взема от хляба, който ще яде царят.

Принцесата се зарадвала, повикала един слуга и му заповядала да донесе от хляба, който ще яде царят. Тогава зайчето казало:

— Накарай го да донесе хляба до кръчмата, защото иначе някой може да ме подгони и да ме хване.

Слугата отнесъл хляба до вратата на кръчмата. После заекът го взел с предните си лапи и го поднесъл на господаря си, кръчмарят не можал да повярва на очите си.

— Е, сега ми се иска да похапна и от царското печено — казал ловецът. — Лисо, я ела тук. Ще отидеш в двореца и ще ми донесеш от печеното, което ще яде царят.

Лисицата отишла направо при принцесата. Тя веднага я познала по кораловата огърлица и я попитала какво иска.

— Моят господар, който уби змея, е тук. Изпрати ме да взема от печеното, което ще яде царят.

Принцесата извикала готвача и му казала да донесе от печеното, което ще яде царят, и да го занесе до самата кръчма. После лисицата взела блюдото и го поднесла на господаря си.

— Е, кръчмарю — казал ловецът, — имаме хляб и месо, но ми се иска да похапна от плодовете, които ще яде царят.

И изпратил вълка да ги донесе. След това наредил на мечката да донесе от десерта на царя и накрая изпратил лъва да донесе от царското вино.

Така ловецът разбрал, че принцесата още го обича. Хапнал си хубаво от блюдата, пийнал си вино и рекъл:

— Е, кръчмарю, хапнах и пийнах по царски, а сега ще отида в двореца, за да се оженя за принцесата.

— Как ще стане това, след като тя има годеник и днес ще бъде сватбата? — попитал смаяният кръчмар.

Тогава ловецът извадил кърпичката, която принцесата му била дала на Змейовата планина, а в нея били увити седемте езика на чудовището.

— Това ще ми помогне — отговорил ловецът.

Кръчмарят разгледал кърпичката и казал:

— Залагам цялата кръчма заедно с двора, но не мога да повярвам, че това е възможно.

Ловецът извадил една торбичка, в която имало хиляда жълтици, и я сложил на масата.

В това време в двореца пиршеството било в разгара си. Докато стояли на трапезата, царят попитал дъщеря си:

— Какво искаха всички тези животни, които идваха в двореца?

— Не смея да ти кажа — отговорила принцесата. — Повикай господаря им, той ще ти разкаже всичко.

Царят заповядал да доведат непознатия в двореца. Отишъл царският слуга в кръчмата и предал заповедта на своя господар. Ловецът отговорил:

— Виждаш ли, кръчмарю? Царят изпраща своя слуга и ме вика в двореца, но аз няма да отида просто така. — После се обърнал към слугата и казал: — Предай на царя, че искам да ми изпрати царски одежди, каляска с шест коня и слуги, които да ме придружават.

Като чул това, царят попитал дъщеря си:

— Какво да правя?

— Заповядай да изпълнят това, което иска той, и няма да сбъркаш — отговорила тя.

— Виждаш ли, кръчмарю — казал ловецът, щом дошли да го вземат, — ще ме заведат в двореца, както аз поисках.

Облякъл царските одежди, взел кърпичката със змейовите езици и се отправил към двореца.

Като видял, че непознатият пристига, царят пак попитал дъщеря си:

— Как да го приема?

— Ще го посрещнеш както подобава и няма да сбъркаш — отговорила тя.

Страница 2 из 4

Назад 1 2 3 4 Далее