Загрузка...
Назад в библиотеку
Илиада (отрывки) — обложка книги
Читать бесплатно онлайн

Илиада (отрывки)

Автор Василий Андреевич Жуковский
12+0101
personВсе книги автора

Удобнее читать в приложении

Читать в TelegramЧитать в MAXЧитать в VKЧитать в WEB
menu_bookЧитать здесь
Дата написания1970-01-01
Язык книгиru
Возрастное ограничение12+
Жанры
старинная литератураантичная литература
Темы
Classic LiteraturePoetry

Описание

Книга представляет собой сборник отрывков из «Илиады», в которых сочетаются мифологические дебаты об авторе, божественное влияние на ход войны, героические конфликты, битвы и судьбы персонажей, а также размышления о чести, судьбе и трагедии войны.

Главный конфликт / проблема

Главный конфликт – война Троя и Ахей, влияние богов и личные конфликты героев, которые определяют ход и исход сражений.

Ключевые идеи

  • Омир признан древними философами, но с XVII века ставится под сомнение его существование.
  • Теории компоновки «Илиады» включают малые песни, предшественники «Праилиады» и «Праодисеи» и объединение отдельных поэм.
  • Хекзаметр и богатство эпитетов характерны для хомеровой поэзии.
  • Зевс посылает сон Агамемнону, влияя на ход войны.
  • Масштаб и организация греческого флота подчёркивают важность союзов.
  • Дуэль Париса и Менелая символизирует личную честь и конфликт, влияющий на стратегию.
  • Божественное вмешательство определяет ход войны и судьбу героев.
  • Героическая отвага и трагедия соприкасаются в каждом бою.
  • Судьба и судьбоносные решения влияют на исход битвы.
  • Продолжается война между троянцами и ахейцами с многочисленными героическими действиями и смертельными поражениями.
  • Божественная вмешательство и предсказание дуэли между Хектором и Аякси.
  • Хектор организует собрание для защиты Трои и готовит войска.

Вывод

Книга приводит к пониманию того, как божественное вмешательство и человеческая судьба переплетаются в эпической войне, подчёркивая ценность чести, судьбы и трагедии, которые сопровождают героические подвиги.

Кому полезна

  • Любители классической литературы
  • Студенты истории и литературы
  • Исследователи мифологии

Главные темы

  • Божественное влияние на ход войны
  • Героические конфликты и битвы
  • Судьба и честь героев
  • Трагедия войны

Цитаты

  • Семь городов претендуют на родину Омира: Йос, Колофон, Саламин, Хиос, Смирна, Афины и Спарта.
  • Платон (429–347 гг. до н.э.) говорит, что этот поэт «воспитал всю Эладу».
  • «Быстро иди к ахейским кораблям, гибельный сон! Влез в палатку дикой царя Агамемнона Атреев…»
  • «Парис чередовал удары и черная гибель отступила.»
  • «Две между всеми богини подкрепят Атрид Менелая: Хера аргийка и сильна защитница в битки Атина»
  • «Атина спускается на землю, поддерживает войска, направляет героев и участвует в боях.
  • Мирис приятный от жертв достигал даже неба.
  • Светлый Хектор собрание между троянами.
  • «Сын Атреев, прославленный, царю мужей, Агамемнон!»
  • «Сын Пелеев, сполай! От щедрости мы сыты.»

Сводка по автору из Wikidata

1783–1852. Василий Андреевич Жуковский. русский поэт, один из основоположников романтизма в русской поэзии

Читать онлайн

Страница 1 из 50

Омир Илиада

ОМИР И НЕГОВОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

Първите запазени произведения в европейската литература са „Илиада“ и „Одисея“. Те са свързани с името на великия древногръцки поет Омир. Сигурни сведения за неговия живот нямаме. Запазените осем биографии са от късно време и са изпълнени с митични сведения и невероятни измислици. Не знаем със сигурност дори неговото родно място. Още в древността много градове и селища са си оспорвали честта да бъдат родно място на Омир. Достигнало е до нас двустишието:

Селища седем се карат за родното място на Омир: Йос, Колофон, Саламин, Хиос, Смирна, Атина и Спарта.

Вариантите на това двустишие посочват още четири града, а късни известия говорят дори за двадесет претенденти! Най-вероятното е, че поетът е роден в Хиос (град на остров със същото име), или в малоазийския град Смирна. Древни извори обаче единодушно посочват остров Йос като място, където той е починал и е погребан.

Противоречиви са и сведенията за времето, през което е живял Омир. Бащата на историята Херодот (484–406 г. пр.н.е.) твърди, че това е IX век пр.н.е., а другият велик гръцки историк Тукидид (471–395 г. пр.н.е.) споменава за VIII век пр.н.е. Твърдението на късните животописци на Омир, че е живял през времето на Троянската война, тоест през XII или XI век пр.н.е., не е вярно. Приема се вече като съвсем вероятно, че поетът е живял през втората половина на VIII и началото на VII век пр.н.е.

В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон (429–347 г. пр.н.е.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада“, а пък Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към III век пр.н.е. някои учени в гр. Александрия се усъмнили в авторството на Омир за „Одисея“, но съществуването на поета не е било предмет на съмнение.

Едва през XVII век се изказват мнения от някои историци и класически филолози, че Омир не е съществувал. Дори собственото име Омир се тълкува като нарицателно със значение „заложник“, „съединител“, „слепец“ и подобни. Французинът Франсоа д’Обиняк (умрял 1676 г.) посочва редица противоречия, композиционни недостатъци и повторения в „Илиада“, които не би допуснал един автор. А и по времето, когато се появили двете поеми, нямало още писменост според д’Обиняк. За него Омир никога не е съществувал. Това мнение се подема и обосновава от немския проф. Фридрих Волф (1750–1824 г.). Според него поемата е плод на усилията и творчеството на много поети. Техните отделни песни били обединени в едно цяло едва през VI век пр.н.е. по времето на атинския управник Пизистрат (600–528 г. пр.н.е.).

Фр. Волф става създател на „теорията на малките песни“. Макар че книгата на Волф била посрещната с възторг и неговото мнение за първоначални отделни песни, които след време били обединени в поемата „Илиада“, имало много привърженици между видни учени, поети и хора на изкуството, явили се противници на това схващане. С право те подчертавали, че писмеността е много по-стара от времето на Омир, а отделните и не съвсем важни противоречия в поемата никак не говорят против авторството на един поет. Противоречия има в „Дон Кихот“, във „Фауст“ и в други велики произведения, но въз основа на тях никой не отрича съществуването на Сервантес, на Гьоте и др. поети. Привържениците на тая теория се наричат унитаристи — те признават един автор на поемата.

Трети учени са опитали да обединят двете крайни теории и смятат, че отначало съществували две сравнително малки поеми „Праилиада“ и „Праодисея“. Те били допълвани дълго време. Според едни от привържениците на тая теория Омир е автор на първичната ядка на поемите, а според други — той е обработил първичното ядро, допълнил го е окончателно и създал двете поеми в тоя им вид, в който са запазени до нас. Тая теория печели все повече привърженици.

След разчитането на минойското писмо от XII век пр.н.е. вече никой не твърди, че не е имало писменост по времето на Омир. А след направените разкопки на древната Троя и на много градове и селища в континентална Гърция и някои от средиземноморските острови се доказа, че в поемата се говори за реални селища и за строежи, които са от различно време. Затова и Омировият въпрос, който обхваща въпросите за произхода на двете поеми, за времето на тяхното написване, за съществуването на поета Омир и т. н., вече се връща към схващането на древните: Омир е съществувал и е действителен автор на двете поеми „Илиада“ и „Одисея“. Това обаче не изключва отделни прибавки и промени от декламаторите или преписвачите.

Преди Омир обаче е съществувала народната поезия. Съществували са и поети. В легенди и литературни произведения са запазени спомени за тях. На първо място нека споменем тракийския певец и поет Орфей, който бил толкова сладкодумен и сладкогласен, че уж умирявал зверове и животни, пленявал одушевени и неодушевени предмети. Римският поет Овидий (умрял 17 г. от н. е. в Кюстенджа) пише за него:

С песен неземна Орфей, певецът прославен тракийски, смайваше диви животни, гори и скали недостъпни.

„Метаморфози“, XI, 1–2.

Има запазен спомен и за поета-певец Арион от Коринт, когото делфин, пленен от неговата песен, спасил от явна смърт в морето. Сам Омир споменава в своите поеми за поети. Такъв е тракиецът Тамир. На него завидели дори музите и му отнели зрението.

Музите, гдето отдавна срещнали Тамир от Тракия и го от песни лишили.

„Илиада“, II, 595–596.

В двореца на Одисей на остров Итака живее певецът-поет Фемий, който неохотно весели кандидатите за ръката на Одисеевата съпруга Пенелопа. Певец-поет, на име Демодок, има и в двореца на цар Алкиной на митичния остров Феакия.

Певец и поет в онова далечно време обикновено е едно и също лице. Певците, които сами са съчинявали своите песни, се наричат аеди. Те са съчинявали песни за богове и герои, за важни събития от живота на човека: раждане и възмъжаване, женитба и смърт, празници и погребения. Понякога аедите обединявали отделни песни в едно и така се получавали по-големи творения. Наред с аедите съществували и изпълнители на песни. Те се наричали рапсоди и били изкусни артисти-декламатори. Някои от тях обаче също са свързвали отделни песни в едно цяло и оттам името им, което значи „съшиватели на песни“. Те плачели с глас при тъжни декламации, „косите им настръхвали“ при страшни събития, та слушателите проливали сълзи заедно с тях. Благодарение на рапсодите, които знаели наизуст поемите на Омир, станало лесно тяхното записване по времето на Пизистрат.

Страница 1 из 50

Назад12…50Далее

Вам также может понравиться

История кесарей. Тайны Древнего Рима — обложка книги

История кесарей. Тайны Древнего Рима

Виктор Николаевич Талах