Загрузка...
Назад в библиотеку
Илиада (отрывки) — обложка книги
Читать бесплатно онлайн

Илиада (отрывки)

Автор Василий Андреевич Жуковский
12+0101
personВсе книги автора

Удобнее читать в приложении

Читать в TelegramЧитать в MAXЧитать в VKЧитать в WEB
menu_bookЧитать здесь
Дата написания1970-01-01
Язык книгиru
Возрастное ограничение12+
Жанры
старинная литератураантичная литература
Темы
Classic LiteraturePoetry

Описание

Книга представляет собой сборник отрывков из «Илиады», в которых сочетаются мифологические дебаты об авторе, божественное влияние на ход войны, героические конфликты, битвы и судьбы персонажей, а также размышления о чести, судьбе и трагедии войны.

Главный конфликт / проблема

Главный конфликт – война Троя и Ахей, влияние богов и личные конфликты героев, которые определяют ход и исход сражений.

Ключевые идеи

  • Омир признан древними философами, но с XVII века ставится под сомнение его существование.
  • Теории компоновки «Илиады» включают малые песни, предшественники «Праилиады» и «Праодисеи» и объединение отдельных поэм.
  • Хекзаметр и богатство эпитетов характерны для хомеровой поэзии.
  • Зевс посылает сон Агамемнону, влияя на ход войны.
  • Масштаб и организация греческого флота подчёркивают важность союзов.
  • Дуэль Париса и Менелая символизирует личную честь и конфликт, влияющий на стратегию.
  • Божественное вмешательство определяет ход войны и судьбу героев.
  • Героическая отвага и трагедия соприкасаются в каждом бою.
  • Судьба и судьбоносные решения влияют на исход битвы.
  • Продолжается война между троянцами и ахейцами с многочисленными героическими действиями и смертельными поражениями.
  • Божественная вмешательство и предсказание дуэли между Хектором и Аякси.
  • Хектор организует собрание для защиты Трои и готовит войска.

Вывод

Книга приводит к пониманию того, как божественное вмешательство и человеческая судьба переплетаются в эпической войне, подчёркивая ценность чести, судьбы и трагедии, которые сопровождают героические подвиги.

Кому полезна

  • Любители классической литературы
  • Студенты истории и литературы
  • Исследователи мифологии

Главные темы

  • Божественное влияние на ход войны
  • Героические конфликты и битвы
  • Судьба и честь героев
  • Трагедия войны

Цитаты

  • Семь городов претендуют на родину Омира: Йос, Колофон, Саламин, Хиос, Смирна, Афины и Спарта.
  • Платон (429–347 гг. до н.э.) говорит, что этот поэт «воспитал всю Эладу».
  • «Быстро иди к ахейским кораблям, гибельный сон! Влез в палатку дикой царя Агамемнона Атреев…»
  • «Парис чередовал удары и черная гибель отступила.»
  • «Две между всеми богини подкрепят Атрид Менелая: Хера аргийка и сильна защитница в битки Атина»
  • «Атина спускается на землю, поддерживает войска, направляет героев и участвует в боях.
  • Мирис приятный от жертв достигал даже неба.
  • Светлый Хектор собрание между троянами.
  • «Сын Атреев, прославленный, царю мужей, Агамемнон!»
  • «Сын Пелеев, сполай! От щедрости мы сыты.»

Сводка по автору из Wikidata

1783–1852. Василий Андреевич Жуковский. русский поэт, один из основоположников романтизма в русской поэзии

Читать онлайн

Страница 2 из 50

Името „Илиада“ иде от Илион, старото име на гр. Троя в Северозападна Мала Азия, на около седем километра от Дарданелите. Следователно „Илиада“ ще рече поема за Илион (Троя). Тя е написана върху сюжет от митологията или по-специално от тъй наречения Троянски цикъл от сказания, който е дал сюжет на много литературни произведения. В поемата се описват събитията, станали през последните петдесет и един дена от десетгодишната Троянска война. Написана е в хекзаметри. Хекзаметърът е стих от шест дактила (–##]. Той е взет от народната песен, но е усъвършенствуван от поета в „Илиада“ и достигнал такъв строеж, който е станал образец за всички героични поеми в гръцката и римската поезия. Стихосложението е изградено върху редуването на дълги и кратки срички. Тъй като една дълга сричка се изговаря за две единици време и е равна на две кратки срички, то в хекзаметъра волно могат да се заменят дактилните стъпки със спондеични (.. ##=–.).

Тия две стъпки имат по четири единици време при изговор. Следователно хекзаметърът в древногръцката поезия може да има 12, 13, 14, 15, 16 или 17 срички, в зависимост от това колко дактила са заменени със спондеи. При четене обаче всички хекзаметри имат по 17 единици време (последната стъпка е винаги двусрична — състои се от хорей или спондей, но се изговаря за три единици време). Затова хекзаметърът има на български 17 срички.

Хекзаметърът е дълъг стих. При неговото четене или рецитиране се налага известно спиране. Тази кратка почивка се нарича цезура и значи буквално сечене, понеже най-често сече една стъпка. Традиционно е прието да се нарича мъжка цезурата, когато е след дълга сричка, а след кратка — женска. Първата сричка на всяка стъпка в хекзаметъра е винаги дълга и се изговаря с известно повишаване на гласа. Това повишаване на гласа се нарича иктус. Останалата сричка или останалите две срички на стъпките се изговарят малко по-ниско от първата. Това понижено изговаряне носи името тезис. Четенето на стиховете, като се спазва иктусът, тезисът и цезурата, се нарича скандиране. Стиховете на „Илиада“ винаги се скандират.

В оригинала най-често се среща цезура в третата стъпка, като мъжките цезури имат малък превес над женските. В нашия превод обаче женските цезури са повече, понеже в българския език има сравнително по-малко думи с ударение на последната сричка.

Старият Хриз бе дошъл при ахейските кораби вити. Мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен.

Наред с тая цезура се среща и цезура в четвъртата стъпка. Тя пък обикновено се придружава с цезура във втората стъпка. Рядко има стихове с цезура само във втората или само в четвъртата стъпка.

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев. Най-много двамата братя Атриди, водачи военни. Жалеща грижно данайците, виждайки как те погиват.

Още Ив. Вазов е въвел в хекзаметровите стихове у нас дактилна цезура. Те са допуснати в предлагания превод като изключение:

Той на ахейските кораби сочеше пътя към Троя.

В отделни случаи се срещат стихове, които могат да се скандират с една и с две цезури:

С откуп богат да измоли от плен дъщеря си любима.

„Илиада“ има 15703 стиха. Александрийският учен Зенодот Ефески (325–264 г. пр.н.е.) разделил поемата на 24 песни според броя на буквите в гръцката азбука. Всяка песен представлява по съдържание едно завършено цяло. Заглавията на отделните песни също са от по-късно време.

Разпространението на поемата до изнамирането на книгопечатането е ставало чрез ръкописи. До нас са стигнали над сто древни ръкописа, които съдържат цялата поема или отделни части от нея. Най-старите непълни ръкописи са написани на папирус и някои датират от II век пр.н.е.. Сирийският ръкопис от V век на н. е. е най-старият, който ни предлага целия текст.

Известно е, че старогръцкият език се състои от четири литературни наречия: Йонийско, еолийско, дорийско и атическо. Всяко едно от тия наречия е било здраво свързано с определен род литературно творчество. „Илиада“ е написана на особен език, който в основата си е еолийското наречие с много силно влияние на йонийския диалект. След хегемонията на Атина в политическия и културен живот на всички елини рецитаторите са заменили всички думи и форми от еолийското и йонийското наречие с атически, щом това е позволявал размерът. Така ние притежаваме поемата на особен език, който се нарича Омиров език. Той е най-старият литературен език в Европа, запазен до наше време. Естествено, че езикът в този си вид не е бил говоримият език на тогавашните елини, но той е бил понятен за всички елински племена. Омировият език се отличава с много богата лексика. Синонимите са твърде много по брой и по групи: за думата „война“ има над 13 синонима, за „копие“ — над 12, за „казвам“ — над 10 и т. н. Освен това има твърде много думи, които се употребяват само от Омир. Някои от тях дори и днес създават грижа на специалистите за правилното им тълкуване. Най-богатата морфология на гръцкия език се среща в „Илиада“ и „Одисея“. Например за родителните форми на личните местоимения в единствено число има по пет форми и за трите лица. Същото трябва да кажем за отделни глаголни форми, съществителни и т. н.

Лексиката е богата и с много сложни думи, които синтезират качества, свойства, желания, намерения и прочие. Това особено важи за епитетите. Омировите епитети са прочути. Те се отнасят до богове, герои, неодушевени предмети, явления и отвлечени понятия. Всеки бог и всеки герой има по един или по няколко основни епитета. Ахил е „бързоног“ и „божествен“, Хектор — „мъжеубиец“, „конеукротител“ и „шлемовеещ“, Агамемнон — „широковластен“, „цар на мъже“ и „пастир народен“, Одисей — „дълготърпелив“ и „хитроумен“, Зевс — „баща на хората и боговете“, „гръмовержец“ и „облакосъбирател“, Аполон — „сребролък“, „далекострелящ“ и „златомечест“, Хера — „белораменна“, „волоока“ ( = с големи хубави очи) и „златотронна“, Афродита — „златна“, „усмихната мило“ и „венечноувенчана“ и т. н. Наред с тия основни епитети много от боговете и героите имат и други. Например за Ахил се употребяват 46 епитета, за Одисей — 45, за Зевс — 33, за Аполон — 17 и т. н. Някои от епитетите са общи; един и същ епитет се употребява за богове и за герои. „Белораменна“ е Хера, но и Андромаха и други героини, „бърз“ и „бързоног“ е предимно Ахил, но епитетът се употребява и за Аякс Ойлеев, а богинята Ирида е „вихрено бърза“, понеже е вестител на боговете. Значението на епитетите става още по-голямо, като се има предвид, че на гръцки език за един епитет има понякога по две, три, четири и повече синонимни думи. Например „далекострелящ“ се предава в поемата с пет думи, „бързоног“ с четири и т. н. Така езикът на „Илиада“ става твърде разнообразен, жив и изразителен, лишен от еднообразие и монотонност. Изразителни са също епитетите и на предметите: копието е „дългосенно“, морето „многошумно“ и „безродно“, небето — „безкрайно“ и т. н.

Страница 2 из 50

Назад123…50Далее

Вам также может понравиться

История кесарей. Тайны Древнего Рима — обложка книги

История кесарей. Тайны Древнего Рима

Виктор Николаевич Талах