Загрузка...
Назад в библиотеку
Илиада (отрывки) — обложка книги
Читать бесплатно онлайн

Илиада (отрывки)

Автор Василий Андреевич Жуковский
12+0101
personВсе книги автора

Удобнее читать в приложении

Читать в TelegramЧитать в MAXЧитать в VKЧитать в WEB
menu_bookЧитать здесь
Дата написания1970-01-01
Язык книгиru
Возрастное ограничение12+
Жанры
старинная литератураантичная литература
Темы
Classic LiteraturePoetry

Описание

Книга представляет собой сборник отрывков из «Илиады», в которых сочетаются мифологические дебаты об авторе, божественное влияние на ход войны, героические конфликты, битвы и судьбы персонажей, а также размышления о чести, судьбе и трагедии войны.

Главный конфликт / проблема

Главный конфликт – война Троя и Ахей, влияние богов и личные конфликты героев, которые определяют ход и исход сражений.

Ключевые идеи

  • Омир признан древними философами, но с XVII века ставится под сомнение его существование.
  • Теории компоновки «Илиады» включают малые песни, предшественники «Праилиады» и «Праодисеи» и объединение отдельных поэм.
  • Хекзаметр и богатство эпитетов характерны для хомеровой поэзии.
  • Зевс посылает сон Агамемнону, влияя на ход войны.
  • Масштаб и организация греческого флота подчёркивают важность союзов.
  • Дуэль Париса и Менелая символизирует личную честь и конфликт, влияющий на стратегию.
  • Божественное вмешательство определяет ход войны и судьбу героев.
  • Героическая отвага и трагедия соприкасаются в каждом бою.
  • Судьба и судьбоносные решения влияют на исход битвы.
  • Продолжается война между троянцами и ахейцами с многочисленными героическими действиями и смертельными поражениями.
  • Божественная вмешательство и предсказание дуэли между Хектором и Аякси.
  • Хектор организует собрание для защиты Трои и готовит войска.

Вывод

Книга приводит к пониманию того, как божественное вмешательство и человеческая судьба переплетаются в эпической войне, подчёркивая ценность чести, судьбы и трагедии, которые сопровождают героические подвиги.

Кому полезна

  • Любители классической литературы
  • Студенты истории и литературы
  • Исследователи мифологии

Главные темы

  • Божественное влияние на ход войны
  • Героические конфликты и битвы
  • Судьба и честь героев
  • Трагедия войны

Цитаты

  • Семь городов претендуют на родину Омира: Йос, Колофон, Саламин, Хиос, Смирна, Афины и Спарта.
  • Платон (429–347 гг. до н.э.) говорит, что этот поэт «воспитал всю Эладу».
  • «Быстро иди к ахейским кораблям, гибельный сон! Влез в палатку дикой царя Агамемнона Атреев…»
  • «Парис чередовал удары и черная гибель отступила.»
  • «Две между всеми богини подкрепят Атрид Менелая: Хера аргийка и сильна защитница в битки Атина»
  • «Атина спускается на землю, поддерживает войска, направляет героев и участвует в боях.
  • Мирис приятный от жертв достигал даже неба.
  • Светлый Хектор собрание между троянами.
  • «Сын Атреев, прославленный, царю мужей, Агамемнон!»
  • «Сын Пелеев, сполай! От щедрости мы сыты.»

Сводка по автору из Wikidata

1783–1852. Василий Андреевич Жуковский. русский поэт, один из основоположников романтизма в русской поэзии

Читать онлайн

Страница 4 из 50

Боговете имат свои любимци, на които помагат. Имат и ненавистни люде, на които са готови да причиняват най-големи злини. Заедно със своите деца от смъртни те страдат. Тетида скърби за своя син Ахил, когато той страда за своя приятел (XXIV, 105). А Зевс, върховният бог, се държи грубо и жестоко със своята съпруга Хера. Той не само не споделя нищо с нея, но и не позволява тя да се интересува за неговите решения, действия и постъпки.

Хайде покорно седни и послушай ти мойта повеля! Даже от цял Олимп всички безсмъртни не ще ти помогнат, щом срещу тебе насоча ръцете си непобедими.

I, 565–567.

Надарени с безсмъртие и вечна младост, боговете в „Илиада“ не са абсолютно всемогъщи и всесилни. Дори и над Зевс властвува всесилната и непобедима Мойра — богинята на съдбата. Боговете приемат дарове и биват омилостивявани от хората с жертви. Мойра единствена не се поддава на подкуп: нейните предопределения и решения остават неизменяеми. Както ахейците се подчиняват на Агамемнон и троянците на Приам, така и боговете са подчинени на неумолимата Съдба. И тука паралелът е пълен, макар че боговете се представят като същества, които във всяко отношение стоят по-горе от човека.

Всесилието и всемогъществото на боговете е използувано твърде много в поемата. Всички заплетени положения се разрешават с тяхна помощ. Нека споменем само намесата на Зевс за връщане трупа на Хектор (XXIV, 23–187). Ахил се отказва от саморазправа с Агамемнон поради намеса на Атина Палада (I, 194 и следващите). Напразно някои се опитват да тълкуват това място като глас на съвестта: за онова време е било естествено да се срещат богове в сюжета на една поема.

В поемата има десетки главни герои, а участвуващите лица са няколкостотин. Всеки герой обаче е обрисуван като индивидуален, отделен, самостоятелен. Шаблонът е избягнат. Наистина героите имат и общи черти. На първо място това е техният мироглед. Те вярват в боговете. В оная епоха това е било естествено. Вярва в боговете и поетът. Той представя хората като безсилни и слаби по отношение на всесилието на боговете и затова често смъртните очакват помощ от безсмъртните. Омировите герои са „възрастни деца“. Техните радости и скърби обаче са и наши. Те са ту великодушни и кротки, ту користолюбиви и лукави, понякога егоистични и себични, понякога пък са готови да жертвуват своята слава и успех за доброто на другите. На тия герои са присъщи чувствата, които имат изобщо хората: те се страхуват и радват, обичат своите деца, мечтаят за слава и почести, за тих домашен кът и богатство. С една дума, това са хора в пълния смисъл на думата.

Отделните герои имат основни характерни черти. Ахил се откроява с младежки пориви, старият Нестор — с мъдрост, Аякс Теламонов — с непоколебимост, Диомед — с безгранична смелост, Одисей — с хитрост и т. н.

Между всички герои на първо място стои Ахил. Той е вожд на мирмидонците, син на техния владетел Пелей и на морската богиня Тетида. По време на описваните събития в „Илиада“ е на около 27 години, красив, властен, буен, силен и честолюбив. Тия му качества го правят идеален епически герой.

Ахил проявява своята власт още в началото на поемата, когато по своя инициатива свиква ахейските вождове на съвет, за да решат какво трябва да направят за прекратяване на чумата сред войската. Когато пък жрецът Калхас не смее да посочи виновника за бедата, Ахил му говори:

Смело кажи ни ти волята божия, както я знаеш. …………………………………….. Никой, догдето съм жив и с очите си гледам земята, никога тука при кухите кораби няма да вдигне тежка ръка върху тебе, дори да е сам Агамемнон.

I, 85, 88–90

Младежката разпаленост е показана и в оня момент, когато Агамемнон заплашва Ахил, че ще му вземе със сила Бризеида. Тогава героят се колебае и обмисля

Другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне.

I, 191–192

В гнева си той не подбира думи срещу Агамемнон. Те се сипят като градушка против вожда на цялата войска.

Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута! Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка.

I, 225–226

Обидата е много голяма, защото за древните люде кучето е символ на безсрамие, а кошутата — на страхливост.

Възбуденият герой се заклева да не взима вече участие в сраженията „за честта на Менелай и Агамемнон“. Повече не може да се покорява на вожд, който според него е „користолюбец алчен, облечен в безсрамие“, „цар тунеядец, страхливец“.

Гневът на Ахил е движеща сила в цялата поема. Героят гори от желание да мъсти. По негова молба Тетида измолва от Зевс наказание за ахейската войска: честолюбивият герой иска и войската да разбере на дело колко голямо значение има неговата храброст и неговото участие в битките. Той страда не само от това, че му е отнета скъпата награда, но и от начина, по който е постъпил Агамемнон. Той грубо я е взел от шатрата на Ахил, който се оплаква пред Патрокъл: „Сякаш съм някакъв жалък изгнаник без чест и достойнство“ (XVI, 59).

Омир е подчертал на много места неповторимата храброст на главния герой, на Ахил. Аякс Теламонов е прославян като пръв храбрец, но след Ахил:

Между мъжете най-храбрият беше Аякс Теламонов, докато още Ахил се гневеше — Ахил бе по-храбър.

II, 768–769

Дори Хектор, първият от троянците по смелост и храброст, на няколко пъти изтъква Ахиловата храброст, и то в момента на последния и решителен бой: „Ти си от мене по-храбър и с копие много по-силен“ (XIX, 219). А и сам Ахил знае своята сила и храброст. Той не само изтъква, че в „битка жестока победа най-славна печелят“ неговите силни ръце, но и говори на Астеропей: „Рожби на клети бащи срещу моята мощ се опълчват“ (XXI, 151).

Храбростта на героя изпъква преди всичко чрез делата му. Битките, в които той участвува, са най-хубавата прослава на неговото юначество. Когато е нападнат от речния бог Скамандър, който го залива с огромни вълни, героят страда, че може да загине безславно. В тоя върховен момент, когато борбата е на живот и смърт, той казва:

Хектор, най-смелият воин във Троя, да бе ме погубил! Храбър мъж би ме убил и от храбър би смъкнал доспехи. Днес ми отсъжда съдбата да имам аз смърт недостойна, грабнат от тази голяма река като малко свинарче, дето през буря порой го отвлича при опит да мине.

XXI, 279–283

Героят е чувствителна натура. Той може силно да мрази и силно да обича, способен е за велики пориви, еднакво силни в обичта и в омразата, в отмъщението и състраданието, може да проявява и нежни бащински чувства. Ахил има син, Неоптолем, който по времето на войната е бил възпитаван на остров Скирос. Над Патрокловия труп героят излива своята душа и говори за своите най-съкровени чувства:

Друже, преди да загинеш, надежда в душата си имах мен да убият далече от конеразвъдния Аргос, тука при Троя, а ти да се върнеш обратно във Фтия, моето чедо да вземеш от Скирос на черния кораб, него дома да откараш и там да му всичко покажеш: мойте имоти, робини и нашата къща висока.

XIX, 328–333

Страница 4 из 50

Назад1…345…50Далее

Вам также может понравиться

История кесарей. Тайны Древнего Рима — обложка книги

История кесарей. Тайны Древнего Рима

Виктор Николаевич Талах