Читать бесплатно онлайн

Каин (Мистерия)

Автор Байрон Джордж Гордон

personВсе книги автора

Удобнее читать в приложении

Читать в Telegram Читать в MAX Читать в VK Читать в WEB

menu_bookЧитать здесь

AI-разбор доступен после входа

Суть книги, пересказ, главный конфликт, ключевые идеи, вывод, кому полезна, главные темы, персонажи и цитаты можно получить после входа в BookRa.

auto_awesomeПолучить AI-разбор

О книге

«Каин (Мистерия)» – драматический перевод произведения Байрона, в котором главный герой, Каин, погружается в философские размышления о грехе, свободе и человеческой судьбе. Автор исследует библейскую историю братоубийства через призму мистики и внутреннего конфликта. В повествовании сочетаются элементы религиозной аллегории и психологической драмы, раскрывая сложные взаимоотношения между богом, ангелами и смертными. Книга приглашает читателя задуматься о природе добра и зла, а также о роли выбора в человеческой жизни.

Язык книгиbg

Язык оригиналаen

Возрастное ограничение0+

Жанры

классическая проза

Темы

БайронКаинБиблиямистикадрамафилософиясвободагрехтрагедияангел

Читать онлайн

Страница 1 из 13

Annotation

Джордж Ноел Гордън Байрон (1788–1824) — английски поет, роден в Лондон, в стар, знатен род. Учи в Кембриджския университет. През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участвува в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ от турско иго. Разболява се и умира на 19 април 1824 г. в гръцкото градче Мисолонги. Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“. Автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.

Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.

Джордж Байрон

ПРЕДИСЛОВИЕ

ДЕЙСТВИЕ I

СЦЕНА I

ДЕЙСТВИЕ II

СЦЕНА I

СЦЕНА II

ДЕЙСТВИЕ III

СЦЕНА I

info

notes

Джордж Байрон Каин Мистерия

На любимата ми съпруга Дора посвещавам този превод

Преводачът

„Грехът стои при вратата;

той те влече към себе си, но ти владей над него.“

(Битие, 4:7)

Горещата молба на преводача е всеки, който реши да прочете Байроновия „Каин“, да отдели преди това 40–50 минути за първите четири глави на първа книга на Библията — Битие.

Първородният грях, дървото на Познанието, братоубийството, вечното измамно изкушение да се постигне Свободата и Щастието, без доброволно подчинение на Божиите закони — това са отправните точки, от които Каин (персонификация на чистата човешка същност) поема, за да се впусне в лабиринта на необятната вселена, наречена Човешка душа.

Цялата поетична симфония се придържа изключително стриктно към четиридесетте стиха от Битие (гл. 3,1:24 и гл. 4,1:16). Безпрекословното подчинение на текста от страна на автора, съчетано със сатанинския полет на Луциферовата мисъл, придават на мистерията една философска дълбочина, която обезсмисля понятията Добро и Зло.

Вечният човешки въпрос — защо милиони поколения страдат заради греха на Адам и Ева — води към най-простия отговор: защото във Вселената Бог не е сам. Единственото, което Луцифер не оспорва, е фактът, че Бог е създал Земята и Човека и че в грандиозната небесна битка между Твореца и най-могъщия от ангелите победител е Бог. Но това поражение не отнема от победения правото да владее над най-съвършеното Божие творение. И двамата владетели предоставят на човека свободен избор и той трябва да го направи в рамките на краткия си земен живот, докато Бог и Сатана са безсмъртни.

Извършено е убийство — вторият човешки грях, който очертава контурите на някаква далечна първопроекция на една неизменна човешка обреченост: всеки следващ грях да намалява шанса да се изкупи предишния.

Навярно това е смисълът на Греха. Без да го познава, човекът е послушна играчка в Божиите ръце. Когато го извърши, той става негов роб, дори да не признава и пред себе си. Но познал веднъж Греха и отрекъл се доброволно от него, той вече е упражнил най-великото си право — правото на Свободен избор. Станал е равен на Бога, който го е сътворил „по свой образ и подобие“.

Разкъсван между Бог и Сатана, гордият Байронов дух се мята, търсейки сякаш свой собствен път. Но има ли път за оногова, комуто Бог е отредил да бъде „скитник и изгнаник на земята“?

Стоян Медникаров

* * *

„А Змията беше най-хитра от всички полски

зверове, които Господ Бог създаде“

(Бит. 3:1)

На сър Уолтър Скот се посвещава тази мистерия за Каин от неговият задължен приятел и предан слуга — Авторът

ПРЕДИСЛОВИЕ

Следващите сцени са озаглавени „Мистерия“, в съответствие със старинното наименование, употребявано за драми с подобни сюжети, които са се наричали „Мистерии“ или „Моралитета“1. Авторът не си е позволявал със своята тема онези волности, така обичайни в миналото, които може да открие всеки читател, достатъчно придирчив към подобни богохулни произведения, били те на английски, френски, италиански или испански. Авторът се е опитал да запази езика, присъщ на неговите герои, и където речта им е взета от самата Библия (а това е изключително рядко), той е променял само отделни думи и то дотолкова, доколкото е изисквал ритъмът на стиха. Читателят ще си спомни, че в Битие не се говори, че Ева е изкусена от демон, а от „Змията“ и единственият мотив, който се посочва е, че тя била „най-хитрата от всички полски зверове“2. Каквито и обяснения да са давали равините и Отците на този пасаж, аз си служа с текста такъв, какъвто е и отговарям с думите на епископ Уотсън в подобни ситуации, когато, като председател на изпитната комисия в Кеймбриджския университет, му цитирали Отците: „Ето Библията!“ и подавал Свещеното писание. Трябва да се отбележи, че темата, която разработвам, няма нищо общо с Новия завет и при всеки опит за отпращане към него ще се стигне до анахронизъм. С поемите, изградени върху подобни сюжети, не съм имал контакт отдавна. От двайсетгодишен не съм чел Милтън, но преди това го четях толкова често, че първия факт губи значение. „Смъртта на Авел“ от Джеснър прочетох на осем години в Абърдин и оттогава не съм я чел. Спомням си, че ми достави удоволствие, но от съдържанието помня само, че Каиновата жена се казваше Махала, а Авеловата — Тирза. В следващите страници аз съм ги нарекъл Ада и Цила3 — най-старите женски имена, които се споменават в Битие. Това са имената на Ламеховите жени — тези на Каин и Авел не носят истинските си имена. Дали съвпадението на темите е довело до същото и във формата — нямам представа и не ме интересува.

Читателят ще бъде любезен да вземе предвид, че за бъдещото състояние на героите не се загатва нищо в никоя от Мойсеевите книги, нито изобщо някъде в Стария4 завет. Относно причината за този необичаен пропуск той може да се консултира с „Божествената Легация“ на Уорбъртън. Задоволително или не — никой все още не го е обяснил по-добре. Всичко, казано за Каин извън Библията, е моя собствена версия, която, надявам се, не осквернява с нищо Светото Писание.

Що се отнася до речта на Луцифер, беше ми трудно да го накарам да говори на подобни теми като пастор, но направих каквото можах, за да го обуздая в рамките на ангелската учтивост. Ако той отрича да е изкусил Ева под формата на змия, това е единствено, защото в Битие по-нататък не се споменава нищо по този въпрос — говори се единствено за змията и нейните коварни способности5.

Страница 1 из 13

Назад1 2…13 Далее