Загрузка...

AI-разбор доступен после входа

Суть книги, пересказ, главный конфликт, ключевые идеи, вывод, кому полезна, главные темы, персонажи и цитаты можно получить после входа в BookRa.

auto_awesomeПолучить AI-разбор

О книге

«Каин (Мистерия)» – драматический перевод произведения Байрона, в котором главный герой, Каин, погружается в философские размышления о грехе, свободе и человеческой судьбе. Автор исследует библейскую историю братоубийства через призму мистики и внутреннего конфликта. В повествовании сочетаются элементы религиозной аллегории и психологической драмы, раскрывая сложные взаимоотношения между богом, ангелами и смертными. Книга приглашает читателя задуматься о природе добра и зла, а также о роли выбора в человеческой жизни.

Язык книгиbg
Язык оригиналаen
Возрастное ограничение0+
Темы
БайронКаинБиблиямистикадрамафилософиясвободагрехтрагедияангел

Читать онлайн

Страница 2 из 13

Забележка

Читателят ще забележи, че авторът отчасти е възприел схващането на Кювие за това, че преди сътворението на човека светът е бил унищожаван няколко пъти. Тази хипотеза, черпеща доказателства от различията в земните слоеве и костите на огромни и непознати животни, открити в тях, не само не противоречи на Мойсеевите описания, но дори ги потвърждава. В тези пластове не са открити все още никакви човешки кости, докато близо до останките на непознати животни са намерени много скелети на познати видове. Твърденията на Луцифер, че доадамовият свят е бил населен от разумни същества, много по-интелигентни от човека и притежаващи физическата сила на мамонтите и т.н. и т.н. е, разбира се, художествена измислица, към която прибягва, за да защити своята теза.

Трябва да добавя, че има една „трамелогедия“ на Алфиери наречена „Авел“. Никога не съм чел нито нея, нито нещо друго от произведенията на покойния писател, освен неговия Живот.

Равена, 20 септ. 1821 г.

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Мъже: Адам, Каин, Авел

Духове: Ангел Господен, Луцифер

Жени: Ева, Ада, Цила

ДЕЙСТВИЕ I

СЦЕНА I

Земята без Рай. Време — изгрев. АДАМ, ЕВА, КАИН, АВЕЛ, АДА, ЦИЛА принасят жертва.

Адам:

О, Господи Всевечен, Свят, Премъдър,

на Бездната от мрака призовал

с едничко слово Светлината — Слава!

Ева:

Ти, Който повели да бъде Ден

и Ден от Нощ навеки си разлъчил,

и раздели водите чрез твърдта,

наречена Небе — навеки Слава!

Авел:

Ти, който от стихиите създаде

Земя и Огън, Океан й Въздух

и сътвори в небето светилата

и живите души — да им се радват

и да обичат — тях и Тебе. Слава!

Ада:

Всевечни Боже! Праотец на всичко,

създал душите живи с чуден образ,

от всичко по-възлюблени, освен

от Теб, Когото любя вечно. Слава!

Цила:

Ти, Който всичко и твориш, и любиш,

но позволи Змията да се вмъкне

и да изгони татко ми от Рая,

от Злото запази ни! Слава! Слава!

Адам:

Защо мълчиш, мой сине първороден?

Каин:

Не бива ли?

Адам:

Моли се!

Каин:

Ами вие?

Адам:

Направихме го пламенно.

Каин:

И гръмко

— да, чух ви!

Адам:

Бог ще чуе също.

Авел:

амин!

Адам:

Но ти, мой сине, ти мълчиш все още.

Каин:

Така е по-добре.

Адам:

Защо?

Каин:

Аз нямам

какво да прося.

Адам:

А благодари ли?

Каин:

Защо?

Авел:

Не си ли жив?

Каин:

Не съм ли смъртен?

Ева:

Ах, забраненото дърво започва

да дава плод, уви!

Адам:

Горчив стократно! …

О, Господи, защо си го направил!

Каин:

А ти защо от другото не яде?

Тогава като него би…

Адам:

О, сине,

не богохулствай! Сякаш чух Змията…

Каин:

Защо? Та тя е права: щом и двете —

познанието, както и живота —

са все добро, кое е зло тогава?

Ева:

Момчето ми! Говориш като мене

във онзи час. Дано да не изкупваш

греха ми! В покаяние се моля

дано не видя моето потомство

под райските стени в онези примки,

които ни прокудиха от Рая.

Бъди покорен! Ако ние бяхме,

би бил доволен днес… О, сине, сине…

Адам:

Молитвата ни свърши и е време

за труд — не тежък, ала неизбежен.

Земята млада е и дружелюбно

ни дава своя плод.

Ева:

Мой сине, Каин,

виж как баща ти е смирен и ведър —

бъди и ти такъв!

(Адам и Ева излизат)

Цила:

Не щеш ли братко?

Авел:

Защо е тази сянка на челото,

с която можеш да събудиш само

божествения гняв?

Ада:

О, скъпи Каин,

дори на мен се въсиш?

Каин:

Не! Не, Ада!

Бих искал да остана сам за малко.

Сърцето ме боли. Ще мине, Авел.

Ти тръгвай, братко! Аз ще дойда скоро.

И вий, сестри — не се бавете с мен!

Вниманието ви към мен ме трогва.

Поемам на часа.

Ада:

Ако не дойдеш —

се връщам да те търся тук.

Авел:

И нека

Бог бъде с тебе, братко!

(Авел, Цила и Ада излизат)

Каин /сам/:

И това

било живот! Сляп труд! … Защо? Защото

в Едем баща ми бил допуснал грешка.

Виновен ли съм? Бил съм незаченат!

Не съм желал живот — не го обичам,

захвърлен в тази пустош! И защо ли

послуша той Змията и жената?

А после страда!? Тук се крие нещо.

Дърво сред Рая — ала не за него?

Защо тогава във такава близост?

И то в самия център? Те си имат

единствен отговор: „Той тъй желае.“

„Той е добър.“ Така ли е? Изглежда,

че щом е най-могъщ, е най-добрият.

Аз съдя по плода — а той горчив е —

и трябва да го ям — за чужди грешки.

Какво сме ние? С херувимски образ,

но с по-унила и по-груба външност;

с божествен дух… Ала защо треперя?

Защо се плаша повече от него,

отколкото от ангела и меча,

пламтящ ужасно с неугасващ пламък,6

пред портите, където обикалям

привечер в здрача, за да зърна само

законното си бащино наследство,

преди нощта да скрие и стените,

и вечните дървета, пред които

бледнее денем райската градина.

Пред ангелската стража щом не трепвам,

защо ме плаши онзи, който идва?

Изглежда по-могъщ и не по-малко

прекрасен — в половината си блясък —

а заслужава цял! Скръбта го прави

полубезсмъртен… А не се ли лъжа?

И може ли да съществува нещо

по-скръбно от една човешка същност?

Влиза Луцифер

Луцифер:

Да! Смъртният Човек!

Каин:

О, дух, ти кой си?

Луцифер:

На духовете Князът.

Каин:

И си слязъл

оттам в прахта!?

Луцифер:

Познавам тези мисли

на смъртен — и дълбоко ти съчувствам.

Каин:

Как! Знаеш моите мисли!?

Луцифер:

Те са общи

за всички по-достойни. В теб говори

безсмъртна половина.

Каин:

Как безсмъртна?

Не знаех! От дървото на живота

лиши ни бащиното безразсъдство,

а другото7 пък майка ми припряна

обрала рано… И плодът е Смърт.

Луцифер:

Измама е. Нали си жив!

Каин:

Живея,

за да умра. И не съзирам нищо

по-силно от смъртта, освен инстинкта —

инстинкта за живот, така противен…

Презирам се, но той ме побеждава —

и тъй живея! … Да не бях се раждал!

Луцифер:

Но си роден — и даже си безсмъртен!

Не си мисли, че тленната обвивка

е Същност — тя ще падне и ще бъдеш

това, което си сега.

Каин:

Това ли?

Защо не повече?

Луцифер:

Дори от нас ли?

Каин:

А вие?

Луцифер:

Ний сме вечни.

Каин:

И щастливи?

Луцифер:

Могъщи!

Каин:

А щастливи?

Луцифер:

Не. А вие?

Каин:

Щастливи!? Погледни ме!

Луцифер:

Жалка глина!

И смяташ се окаян?! Ти?!

Каин:

Такъв съм.

А ти, със цялата си мощ, какъв си?

Луцифер:

Подобен на твореца ти, но който

не би те сътворил такъв.

Каин:

Така ли?

Та ти почти си бог и …

Луцифер:

Аз съм никой —

след устрема прекършен съм това,

което съм. Надви ме — да царува!

Каин:

Кой?

Луцифер:

Дядо ти — творецът на Земята.

Каин:

И на Небето, и на всичко… Чувах

така да пеят много херувими.

Луцифер:

Покорно пеят те от страх, че може

да ги превърнат в духове и хора —

подобно мен и теб.

Каин:

А то какво е?

Луцифер:

Думи, които дръзват да използват

безсмъртието си и да погледнат

открито Всемогъщия Тиранин

във Вечното Лице и да му кажат

кое е зло. А щом ни е създал

Дой казва тъй, но лично аз не вярвам,

не може да направи да изчезнем.

Безсмъртни сме! Той може да заплашва

със вечни мъки — и какво! … Велик е,

но в своето величие едва ли

е по-щастлив. Не може божеството

да върши зло. — И друго не остава,

освен от трона вечен и самотен

да прави светове и нова вечност,

по-поносима за божествен разум,

несподелил със други самотата.

И сред безброй вселени ще е сам —

неразгадаем, вечножив тиранин.

Най-висшето му благо би било

да свърши сам със себе си. Но нека

царува и твори — а сам да страда.

А духове и хора — в люти язви —

поне се утешаваме взаимно

с безкрайно състрадание към всичко.

А Той! — така окаян в свойта слава

и неспокоен в окаяността си —

единствено твори и разрушава.

Каин:

Витаело е дълго във ума ми

това, което казваш. Все не можех

видяното със чутото да свържа.

И майка ми, и татко ми говорят

за змии, плодове, дървета… Виждам

на техния изгубен Рай вратите

Страница 2 из 13

Вам также может понравиться

Страница 1 из 407

Назад12407Далее