Читать бесплатно онлайн

Каин (Мистерия)

Автор Байрон Джордж Гордон

personВсе книги автора

Удобнее читать в приложении

Читать в Telegram Читать в MAX Читать в VK Читать в WEB

menu_bookЧитать здесь

AI-разбор доступен после входа

Суть книги, пересказ, главный конфликт, ключевые идеи, вывод, кому полезна, главные темы, персонажи и цитаты можно получить после входа в BookRa.

auto_awesomeПолучить AI-разбор

О книге

«Каин (Мистерия)» – драматический перевод произведения Байрона, в котором главный герой, Каин, погружается в философские размышления о грехе, свободе и человеческой судьбе. Автор исследует библейскую историю братоубийства через призму мистики и внутреннего конфликта. В повествовании сочетаются элементы религиозной аллегории и психологической драмы, раскрывая сложные взаимоотношения между богом, ангелами и смертными. Книга приглашает читателя задуматься о природе добра и зла, а также о роли выбора в человеческой жизни.

Язык книгиbg

Язык оригиналаen

Возрастное ограничение0+

Жанры

классическая проза

Темы

БайронКаинБиблиямистикадрамафилософиясвободагрехтрагедияангел

Читать онлайн

Страница 3 из 13

и ангела пред тях със меча огнен,

не пускащ никого. Търпя теглото

на ежедневен труд и вечни мисли.

Сред този свят край мен изглеждам нищо,

а мислите бушуват в мен и сякаш

надмогват всичко. Насаме си мислех,

че страдам сам: баща ми е дресиран,

и майка ми забрави тази жажда

за риск и за познание, а брат ми

е примерно овчарче и принася

от стадото си всяко първородно

на Онзи, който повели и иска

без пот Земята да не ражда нищо.

Сестра ми Цила вечно пее химни;

Жена ми Ада — вярна и любяща —

тя също не разбира тези мисли,

които ме разкъсват. Никой още

съчувствие до днес не е показал —

с вас — духовете — май ще си допаднем.

Луцифер:

Душата ти копнеела е явно

за тази дружба. Нямало е нужда

от моя блясък. Даже в змийско тяло,

пак бих те очаровал, както Ева.

Каин:

О, ти я прелъсти, нали?

Луцифер:

Как може

чрез истината да се прелъстява!?

Нима плодът на двете му дървета

не е такъв, какъвто аз й казвах?

А аз ли забраних да го опитва?

И аз ли забраненото поставих

на крачка от създания невинни

и любопитни в своята невинност?

Аз щях да ви направя богоравни!

Но той изгони ги и то защото:

„… да не прострат ръка, и като вкусят,

да заживеят вечно.“ 8 — Кой го каза?

Каин:

Да, Той. Така съм чувал и от тези,

които пък от Него са го чули.

Луцифер:

Тогава кой е демонът? Тоз, който

не иска да живееш, или който

би сторил да си вечен и да имаш

Познанието?

Каин:

Двете или нищо!

Луцифер:

Едното имаш. Другото зависи

от теб.

Каин:

По-точно?

Луцифер:

Ако си оставаш

какъвто си — във вечна съпротива.

И разумът е вечен, ако може

да бъде център на света, макар че

създаден е за да се раздвоява.

Каин:

Не изкуши ли ти Адам и Ева?

Луцифер:

Аз? Жалка глина! И защо? … И как?

Каин:

Била змията демон, казват…

Луцифер:

Казват?!

Кой казва? Горе никъде не пише.

А там са горди и не биха скрили,

макар от страх и суета човекът

да им приписва често свойта немощ.

Змията бе змия! И нищо друго!

И все пак не по-низша от онези,

които прелъсти — и те от глина,

но с по-висш разум — до момента, в който

ги впримчи, предварително познала

Познанието — страшно за ума им.

Как мислиш — бих ли влязъл в смъртно тяло?

Каин:

Но в тялото е имало и демон!

Луцифер:

Не, той е дремел в тялото на Ева

и змийският език го е разбудил.

Змията е била змия, повярвай,

и нищо друго — питай херувима

пред портите. След хиляди години,

които ще измият твоите кости

и костите на твоите потомци,

далечно поколение, навярно,

греха ви първороден ще опише

в красива басня — и ще ме представи

във тяло, най-презирано от мене —

презирам всеки, който се превива

пред Онзи, що твори душа и тяло,

единствено, за да му се покланят.

Щом знаем истината, ние трябва

да я разкажем. Твоите наивни

родители послушаха влечуго —

и се затриха. Има ли причина

за духовете да ги изкушават?

И биха ли могли да им завиждат

за райския затвор, когато могат

из цялата Вселена да проникват?

Но аз говоря за това, което

не знаеш, даже вкусил от Дървото.

Каин:

Но ти не можеш да ми кажеш нещо,

което да не знам или бих искал

да знам, а нямам ум да разгадая.

Луцифер:

А смелост да погледнеш във лицето?

Каин:

Изпитай ме!

Луцифер:

Ще смееш ли да видиш

Смъртта?

Каин:

Не я е виждал още никой.

Луцифер:

Но трябва да опита.

Каин:

Татко казва,

че е ужасна, а пък майка даже

заплаква, щом я споменем; Авел

поглежда към небето; Цила гледа

в земята и започва да се моли,

а Ада гледа в мене и мълчи.

Луцифер:

А ти?

Каин:

Неясни мисли в миг започват

да се надигат в мен, когато чуя

за тази всемогъща Смърт… Каква е?

Изглежда неизбежна. Ще ли мога

да се преборя някога със нея?

Веднъж, като дете, с лъва се борих —

играхме си, докато той избяга

със рев от мен и силната ми хватка.

Луцифер:

Тя няма образ, но поглъща всичко,

което е родено в земна форма.

Каин:

Аз мислех, че е жива: кой друг може

такова зло на живите да стори?

Луцифер:

Попитай Разрушителя.

Каин:

Кой?

Луцифер:

Него —

Твореца. Както искаш го наричай.

Твори — но само за да разрушава.

Каин:

Не знаех, но досещах се, откакто

чух за Смъртта. И без да съм я виждал,

изпитвам ужас. Често съм я чакал,

в безкрайната унила нощ загледан.

И щом отблясъци от меча огнен

раздвижат живи сенки в тъмнината

под портите притихнали на Рая,

очаквам да се появи; копнея

да разгадая този смъртен трепет,

загнезден в нас — ала не идва никой.

И аз премествам поглед изнурен

от нашия изгубен Рай, нагоре —

към светлинките, трепкащи в безкрая —

така прекрасни… Те дали умират?

Луцифер:

Хм! Може би… Но ще живеят дълго

след мен и теб.

Каин:

Нима? Това ме радва.

Не бих могъл да гледам как умират —

така красиви са! … Смъртта какво е?

Усещам, че е страшна, но какво

е всъщност? Отредена е за всички —

и грешни, и безгрешни — като зло е,

ала какво?

Луцифер:

Изгниваш във земята.

Каин:

Но ще го зная ли?

Луцифер:

Не съм опитвал

не мога да ти кажа.

Каин:

Бил съм глина,

в която няма зло. Нима навеки

ще бъда прах?

Луцифер:

Звучи ми раболепно —

Адам поне желаеше да знае!

Каин:

Но не и да живее — би опитал

дървото на живота.

Луцифер:

Беше късно.

Каин:

Фатална грешка! Трябвало е първо

от него да яде… Но той тогава

е бил безсмъртен? … Нещо не разбирам!

Но се страхувам: от какво — не зная.

Луцифер:

Аз, който зная всичко и от нищо

не се страхувам — същността познавам.

Каин:

Нали ще ми я обясниш?

Луцифер:

Веднага!

Но при едно условие.

Каин:

Кажи го!

Луцифер:

Да паднеш и се поклониш пред мене9

и само аз да твоят Господ.

Каин:

Не си обаче Господ на баща ми…

Луцифер:

Не съм.

Каин:

А равен нему?

Луцифер:

Не. Аз нямам

със него нищо общо. И не искам!

По-слаб или по-силен в гордостта си —

но никога слуга или съдружник

на силата му. Аз живея сам,

но съм велик — покланят ми се много

и още много ще ми се покланят.

Бъди сред първите!

Каин:

Не съм се кланял

до днес дори на бащиния Господ,

макар че Авел често ми се моли

да носим приношенията двама.

Защо да ти се кланям?

Луцифер:

Значи нивга

не си Му се покланял?!

Каин:

Казах вече.

И мислех си, че след като владееш

Познанието, сигурно го знаеш.

Луцифер:

Онези, що не се покланят Нему,

покланят се на мен.

Каин:

Но аз не искам!

Луцифер:

Е, все едно е — ти си мой поклонник.

Това, че никога не Му се кланяш,

те прави като мен.

Каин:

А ти какъв си?

Луцифер:

Познавам всичко земно и отвъдно.

Каин:

Разкрий ми тайната на битието!

Луцифер:

Последвай ме тогава!

Каин:

Ала трябва

да работя земята. Обещал съм…

Луцифер:

Какво?

Каин:

Да набера от плодовете.

Луцифер:

Защо?

Каин:

За да принасяме със Авел

пред някакъв олтар.

Луцифер:

Нали ми каза,

че никога не си му се покланял!

Каин:

Но Авел ме склони с молби горещи.

Това е негов принос — и на Ада.

Луцифер:

Разколебан си?

Каин:

Тя ми е близначка!

Родена е от същата утроба!

Изтръгна обещание със сълзи.

За да не плаче — бих понесъл всичко,

дори и поклонение пред Него.

Луцифер:

Последвай ме тогава!

(Влиза Ада)

Ада:

Скъпи Каин,

дошла съм да те търся; час настъпи

за радост и почивка — ти ни липсваш.

Не си се трудил днес, но аз работих

за двама. Плодовете са узрели

и греят като слънце сред листата.

Ела със мен!

Каин:

Не виждаш ли?

Ада:

Да — ангел.

И други път са идвали.

Каин:

Но този

е по-различен.

Ада:

Има ли различни?

Да го поканим — ще ми е приятно

да ни гостува.

Каин:

Искаш ли?

Луцифер:

Аз исках

да бъдеш мой!

Каин:

След малко тръгвам с него.

Ада:

И ни оставяш?!

Каин:

Да.

Ада:

И мен?

Каин:

О, Ада!

Ада:

Да дойда с теб!

Луцифер:

Не може!

Ада:

А ти кой си

да ни разделяш?

Каин:

Той е бог.

Ада:

Така ли?

Каин:

Говори като бог.

Ада:

Змията също

говореше така, ала излъга.

Луцифер:

Страница 3 из 13

Назад 1 2 3 4…13 Далее

Каин (Мистерия)

AI-разбор доступен после входа

О книге

Читать онлайн

Вам также может понравиться

Триумфальная арка

Маленький принц

Скотный двор

Искра жизни

Три товарища

Камо грядеши

Острие бритвы

Звезды смотрят вниз

Гордость и предубеждение

Отверженные

Возвращение

Жизнь взаймы